„Културата, която ни обединява“ и приносът на програма Европа за гражданите, община Девня

С наближаването на изборите за Европейски парламент все по-често се говори за Европейския съюз, неговите приоритети и цели, както и до колко представителите в Парламента се вслушват в гласовете на своите избиратели. Темата е доста обширна, а както винаги – гледните точки са многобройни и многообразни. За това, в този брой, решихме да Ви запознаем с един от многото проекти, финансирани директно от Европейския съюз, а именно Европа за гражданите и проектът на община Девня – „Културата, която ни обединява“.


В основата си програма „Европа за гражданите“ е насочена към насърчаването и улесняването на по-широкото участие на гражданите в Европейския съюз и това, което той представлява в теми като решения и политики, необходими по въпроси, вариращи от икономическия растеж, сигурността и ролята на Европа в света. Насърчава гражданите да участват в дискусиите и да подпомагат формирането на политиките. Като се има предвид, че европейското гражданство е важен елемент за укрепване и защита на процеса на европейска интеграция, Европейската комисия продължава да насърчава ангажираността на европейските граждани във всички аспекти на живота на тяхната общност, като по този начин им дава възможност да участват в изграждането на все по-близка Европа.

В този контекст, програмата „Европа за гражданите“, е важен инструмент, целящ да разреши на 500-те милиона жители на Съюза да играят по-голяма роля в развитието на Съюза. Чрез финансиране на схеми и дейности, в които гражданите могат да участват, Програмата насърчава общата история и ценности на Европа и способства за осъзнаването на начина, по който се развива Съюзът.

Сред многото проекти, финансирани от Европейския съюз в областта на културата, е и този на община Девня, регион Варна – „Културата, която ни обединява“, съфинансиран по програма Европа за гражданите на Европейския съюз.

Един сравнително нов поглед към проекти финансирани директно от Европейския съюз  e и настоящият пример, който позволи да се съберат на едно място граждани и водещи специалисти в областта на историята, археологията, изкуството и други културни области от град Сараево, Босна и Херцеговина, неправителствена организация СЕРДА ( Aгенция за развитие на икономическия регион в Сараево) и представители от община Девня. Това стана в организирано тридневно събитие с различни модули, което позволи да бъдат разгледани различни аспекти и възможности за сътрудничество между гражданите и организациите. Бе проведена конференция, кръгла маса и работилница, в която участниците успяха да изработят сами своите мартеници и по този начин да се запознаят с един древен и митичен български обичай.

Чрез този проект се наблегна на една много важна тема, а именно ролята на културното материално и нематериално наследство като основополагащ елемент на културното многообразие, междукултурния диалог и европейската памет за миналото. Участниците имат собствено уникално културно наследство, ценно съкровище, което принадлежи не само на тях, но и на цялото човечество. Под въздействието на историческите промени и човешката дейност, твърде много културни ценности са засегнати от разрухата на времето или човешката намеса и почти всички те се нуждаят от закрила. В същото време човешкият опит, натрупван бавно в продължение на дълги векове, е запечатан някъде там, в онова, което наричаме „културно наследство“. Осъществяването на проекта ни позволи да обърнем внимание и на една друга страна от нашето наследство – това как го представяме пред гражданите, как привличаме младите хора към него и как се борим за неговото запазване и развитие.

Въпреки отдалечеността на двете държави една от друга се оказа, че ние, като народи, всъщност сме много близки. Неусетно по време на конференцията и проведените дебати от официалният език на събитието – английският, хората започнаха да говорят на български и бошняшки и …, оказа се, че се разбираме доста по-добре така.

Сред чуждестранните гости бе дошъл и младежки фолклорен ансамбъл „Бисери – Севдаха“, гр. Сараево, които представиха традиционен танц, свързан с обичай за плодородие и здраве през годината, а техните носии и ритми, много наподобяваха и нашите фолклорни традиции.

Без съмнение целите Балкани са изпълнени с многообразни и богати исторически обичай и паметници на културата още от най-дълбока древност, няма район, в който да не се наблюдава собствено уникално културно наследство, ценно съкровище, което принадлежи не само на тях, но и на цялото човечество. Това от своя страна трябва да ни подскаже и за неговата ценност и да се запитаме как го опазваме за бъдещите поколения. През небезизвестната Босненска война, столицата – гр. Сараево е претърпяла най-дългата в съвременната история обсада, разрушавайки по-голямата част от нея до основи, богатството й, което се характеризира с паметници на културата от различни епохи били тотално сринати и загубени. За малко повече от 20 години целият град е възстановен напълно, включително и всички паметници от миналото реконструирани и/или реставрирани. Такива паметници са дървеният фонтан (Sebilj), останал от османският период, търговска улица – Coppersmith Street – медната улица, Бялата крепост, построена през 1550 година и джамията Baščarija , построена през 1516, закритият пазар Gazi-Husrev бей – 1540г. и козият мост – построен през 16-ти век и много други. Гр. Сараево много наподобява и нашата столица, в рамките на старият град могат да бъдат посетени странни храмове на по-големите религии. Също така са изградени няколко музейни експозиции, показващи и припомнящи с ужасяващи снимки, материали и предмети, резултатите от военният конфликт, като „Военният музей на детството“ и „Тунел на спасението“ (War Childhood Museum, Tunnel of Salvation).

В Сараево се организират и фестивали. Сараево филм фест основан през 1995г. се превръща в основен филмов фестивал за Балканите. Зимният фестивал Сараево провеждан всяка зима от 1984 / 1985г. Джаз фестивалът Сараево провеждан ежегодно първата седмица на ноември. Най – големият от всички фестивали е „нощите на Башчаршия“ – организира се ежегодно от 1-ви до 31-ви юли. Той включва изпълнения на класическа музика, рокендрол, фолклорна музика, театър, опера, балет. Има и различни изложения на книги, филми и др. Всичко това цели да се покажат различните аспекти на националната култура.

С население от малко над 300 000 души, днешният гр. Сараево ежегодно посреща над 2 милиона и половина туристи от различни краища на света. Поради неговото географско разположение той е и домакин на „Европейският младежки олимпийски фестивал“ за 2019 година.

Гражданското общество не може да разреши днешните актуални проблеми, нито да изгради сигурно и устойчиво бъдеще, без да разполага с всякакъв род надеждни и верни „данни“, „документи“, „факти“ и „свидетелства“ за миналото, защото всичко, което принадлежи на миналото и е било разрушено, трябва да се смята за загуба на ценно познание. Този факт слага на плещите ни и тежката отговорност да зачитаме културното и природното наследство като съкровище, извор на информация и непременно трябва да се научим да го разчитаме, тълкуваме, съхраняваме и предаваме на бъдещите поколения. Застрашено от въздействието на времето, ние трябва да насърчаваме ролята на културното материално и нематериално наследство като основополагащ елемент на културното многообразие, междукултурния диалог и европейската памет за миналото. Но в тяхното опазване и развитие се срещат множество трудности и проблеми, които изискват сериозни действия или рискуваме да го загубим. Застрашено от въздействието на времето, природните бедствия, причинените от човека конфликти, кражбите, липсата на достатъчно финансиране за реставрация и проучване, незаконния трафик, ограбванията, предаването на културното наследство на следващите поколения е несигурно. Поради тази причина защитата и съхранението на наследството за идните поколения се нуждаят от етични императиви, подкрепени от редица нормативни инструменти и подсилени от принципа за колективна отговорност на всички  страни в Европа и целият свят. Предаването на културното наследство на следващите поколения е несигурно. Поради тази причина защитата и съхранението на наследството за идните поколения се нуждаят от етични императиви, подкрепени от редица нормативни инструменти и подсилени от принципа за колективна отговорност на всички  страни в Европа и целият свят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *